Завръщане – когато се срещнеш с морето и със самата себе си

Понякога се връщаме на едно и също място, но вече не сме същите хора.

За мен морето винаги е било много повече от море. То пази спомени. Пази усещането за младостта, за онова особено време, когато всичко се случва за първи път и сърцето обича без страх. Пази един от най-силните спомени за любовта в моя живот.

Но с годините морето придоби за мен и друг смисъл.

Когато се връщам при него днес, вече не съм момичето, което тича по пясъка, опиянено от морския бриз. В мен има преживени години, раздели, радости, разочарования, загуби и нови начала.

Има повече мъдрост.

И повече свобода.

Може би зрелостта е именно това — да се научиш да приемаш, че някои неща са мимолетни, без това да ги прави по-малко ценни.

Едно лято отминава.

Една любов остава в спомените.

Един миг преминава.

А морето продължава да бъде там — все така огромно, свободно и неизменно.

И когато застана пред него, имам усещането, че за малко се връщам не само на едно място, а и към различните жени, които съм била.

Момичето.

Младата жена.

Жената, която съм днес.

Може би затова всяко завръщане към морето е и завръщане към самата себе си.

От това усещане се роди стихотворението „Завръщане“. Ето част от него:

Може би морето е един от малкото свидетели, пред които можем да бъдем едновременно такива, каквито сме били, и такива, каквито сме станали.

То не задава въпроси.

Не съди.

Просто ни приема.

А ние влизаме в неговата солена вода и за кратко оставяме всичко зад себе си.

Може би затова всяко лято чакам своето завръщане.

За да си спомня.

За да се освободя.

За да помечтая.

И за да усетя отново онази необяснима връзка с морето, която времето не успя да отнеме.

А вие имате ли място, към което се връщате не само с тялото, но и със сърцето?

Място, което пази ваша любов, ваша младост или някаква част от човека, който сте били?

„Някои места не просто посещаваме. Към тях се завръщаме.“

Открий „Лице в облаците“ →